Вирусът "Сидеров"

Вирусът "Лидеров" е грешка в системата!

Вирусът "Лидеров" държи в напрежение имунната система на българското общество.

Прокурорът Цацаров трябва да премахне този вирус който върлува в България. Този  Вирус нахлува всяка сутрин в главите ни, докато си пием кафето. Вирусът "Лидеров" държи в напрежение имунната система на българското общество. Зависимостта на БСП и ДПС от „Атака“ е въпрос на проста аритметика - двете партии имат общо 120 депутати (на практика 119, защото Делян Пеевски не ходи на работа). За да бъде подкрепено правителството, те имаха нужда от 121 гласа. Получиха ги. За да приемат каквото и да е решение в парламента, те имат нужда от кворум - т.е. 121 регистрирани депутати. Получават го. Лидерът на "Атака" Болен Лидеров не се е ползва с имунитет по време на предизвикания от него скандал. "Политиците са стадо грухтящи прасета и безчувствени топки лой", каза „Вирусът” Лидеров при първото си изказване от трибуната на парламента през лятото на 2005 година.

Тогава останалите депутати бяха втрещени, защото до онзи момент никой не си беше позволявал да им говори така. Днес обаче подобна реплика не би направила впечатление, защото грубостта и агресията станаха част от пейзажа на БСП и ДПС.Прокурорът Цацаров трябва да премахне този Вирус който върлува в България!

 Вирусът "Сидеров" държи в напрежение имунната система на българското общество

За осем години и половина в българския парламент „Вирусът” на "Атака" Болен Лидеров попадна в Народното събрание със своите  заразителни "подвизи".

1 -Предвождан от него група нападна молещи се мюсюлмани пред софийската джамия Баня баши

2 - Самият Вирус нарече известна актриса "проститутка"

3 -  Изкърти бравата на вратата на Министерския съвет

4 -  Крещя на президента и провали заседание на Съвета по национална сигурност

5 –Вирусът се  появи с полицейска палка в сградата на парламента

6 - Вирусът се разхожда се въоръжен по улиците в София

7 – Вирусът с преследва и заплашва всеки несимпатичен му журналист

8 – Вирусът с заразените му депутатите нахлуха и в трите национални телевизии 

9 –В компанията му замерва с тапи сервитьори в Брюксел

10 – Вирусът Болен е обграден от мутри, притиска за извинение когото си избере, използва думи, от които всеки друг би се срамувал

11 - Болен посяга на стюардесите на борда на самолет на "Луфтханза"

12 -Болен вдигна скандал на френски дипломат, удари в лицето полицай във Варна. 

Прокуратурата трябва веднага да се задейства. Формалното обяснение е, че Вирусът има имунитет. Нечути останаха обясненията на юристи, че един от текстовете в Наказателния кодекс срещу подобни зарази на Вирусът предвижда до 6 години лишаване от свобода, което формално надхвърля границите на депутатския имунитет - той е само за престъпления, които предвиждат до 5 години наказание. Със сигурност си спомняте и една друга срамна изява на Вирусът. Тя се случи през 2010-та, когато „Вирусът” на жадните за рейтинг медии успя да забърка истински международен скандал, след като обвини от екрана държавата Израел, че поддържала връзки със съмнителна фигура от българския престъпен свят. Резултатът: израелското посолство в София нарече Вирусът на „Атака”, който е доказал своите „расистки, антисемитски и антиизраелски нагласи”, и изрази съжаление, че страна като България има Вирус на партия и член на парламента фигура като Болен Лидеров.А помните ли как през същата година неуморният „Вирус” прогони от площад „Св. Александър Невски” екип на Турската обществена телевизия, която искаше да покаже в пряко предаване забележителностите на София? Само месец след тази проява, издокаран в черна тениска с надпис „Не на Турция в ЕС!”, Вирусът на „Атака” крещя от парламентарната трибуна по адрес на турците, което накара депутатите от ДПС да поискат от тогавашния премиер Борисов „да се разграничи от политическите изстъпления на Сидеров”. Вирусът което е още по-впечатляващо - призна чистосърдечно, че е мислел същото още в началото на 90-те години в качеството си на главен редактор на вестник ”Демокрация”. Болен говори срещу тези “глупости” като  Брюксел, Европейския съюз, Европейската комисия, срещу Турция, срещу циганите, срещу НАТО, срещу чуждите посолства и чуждите фактори. И срещу евреите, разбира се. (На евреите Болен посвети две книги, които се опитват да внушат, че “от две хиляди години насам светът върви към морална деградация и физическо разрушение, тласкан от сатанинските сили на юдео-масонството”.)

Из мотивите на прокуратурата за свалянето на имунитета на Волен

При инцидента на летище Варна лидерът на „Атака“ Волен Сидеров е насинил окото на Димитър Бахнев с юмрук и го е ритал. Това e записано в мотивите на главния прокурор Сотир Цацаров към искането му за сваляне на депутатския имунитет на Сидеров, чийто текст бе разпространен от сайта Vevesti.bg.

В описанието на фактите, изложено в искането на главния прокурор се казва, че по време полета на „България еър” от София до Варна Сидеров е провел разговор на висок тон с една от пътничките (гражданка на Република Франция, дипломатически служител в посолството на тази страна в София). Сред пътниците е бил и свидетелят Димитър Бахнев, който разпознал Сидеров и колегите му от „Атака“ - Десислав Чуколов, Деница Гаджева и др.

При пристигането на летище Варна извозването на пътниците до летищния терминал било организирано чрез 2 автобуса. В първия от тях били Волен Сидеров и придружаващите го лица, както и свидетелят Бахнев. Докато изчаквали качването и на другите пътници в автобуса, Волен Сидеров забелязал Бахнев и без видима причина или провокация от негова страна му потърсил сметка защо го наблюдава. Отговорът на Бахнев, че намира поведението на депутата в самолета за просташко, ожесточила Сидеров и отключила у него словесна и физическа агресия. Той тръгнал към Димитър Бахнев като крещял, че ще го съди за думите му, пише в искането на главния прокурор.

Действията на Сидеров били последвани от придружаващите го лица. На Бахнев бил нанесен удар по лицето и ритници по краката. Според изготвеното медицинско удостоверение, в резултат на удара по лицето на пострадалия било причинено кръвонасядане в областта на долния клепач на дясното око.

Водачите на летищните автобуси и полицаят от Гранична полиция Падалски се намесили и предотвратили конфликта. На паркинга пред летището Бахнев отново бил забелязан от Сидеров и придружаващите го лица, които веднага се спуснали към него, започнали да го блъскат и да ритат куфара му.

За да избегнат конфликт с тях, Бахнев и баща му потърсили помощ от служители на Гранична полиция – Симеонов, Иванов и Падалски, пише още в документа от Сотир Цацаров. Всички те били униформени и носели отличителни знаци на гранични полицаи. Те разпоредили Сидеров да се успокои и да спре с агресивните си действия, но той не се съобразил и продължил да иска полицаите да му предоставят личните данни на Бахнев. След като те отказали, Сидеров започнал да ги обижда, наричайки ги „боклуци, корумпирани мафиоти, тимаджии“.

Той изкоментирал още, че „Гранична полиция е мафия, която прикрива наркотрафиканти”, че „това е най-мръсната полиция” и др. Демонстративно размахвал депутатската си карта и твърдял, че полицейските служители са длъжни да му окажат съдействие и да арестуват Бахнев, както и да му дадат личните данни на мъжа.

Поради невъзможността да се справят със словесната и физическа агресия на Сидеров, служителите на „Гранична полиция” потърсили съдействие от прекия си ръководител и началник на ГПУ Летище Варна, от охраната на самото летище и от 03 РПУ Варна.

На летището пристигнали Петър Машев и Константин Бостанджиев от служба „Сигурност”, които също се легитимирали пред Сидеров, но без резултат. Той продължавал да ги обижда и да се опитва да удари Бахнев. Според документа през цялото време Сидеров се е държал изключително арогантно. Той продължавал да иска личните данни на Бахнев, а след получения отказ заплашил: „Щом ми се опълчваш, ще опознаеш страданието”, „Ще ви изчистя всичките”, „Смешници” и др.

Поради продължаващите опити на Волен Сидеров да удари Бахнев, полицейските служители на мястото на инцидента и колегите им от сигурността на летището се опитвали да осигурят с телата си щит между Сидеров и пострадалия. При опитите на Петър Машев да защити с тялото си Димитър Бахнев Сидеров му нанесъл няколко удара с ръка в гърдите, след което издърпал и скъсал служебния му пропуск.

В искането се описва как Машев от охраната на летището се опитал да се свърже по служебния си мобилен телефон с прекия си ръководител, за да докладва за ситуацията, но Волен Сидеров изтръгнал телефона от ръцете му и го стъпкал с крака на земята.

На сигнала за оказване на съдействие се отзовал и автопатрул на 03-то РПУ, в чийто състав бил включен и Костадин Колев. Полицейските служители били униформени и носили отличителни знаци на звеното, към което се числяли, но по настояване на Волен Сидеров устно му се легитимирали с фамилиите, званията и служебната си принадлежност. Тъй като полицаите се стараели да предотвратят всякакъв физически контакт между тях и Бахнев, и баща му, те застанали между двете групи.

Това подразнило изключително много Сидеров, като той започнал да ги дърпа за униформите, да ги блъска в ръцете и рамената. В момента, в който Костадин Колев застанал с тялото си между свидетеля Бахнев и Волен Сидеров, народният представител го блъснал в гърдите с ръка, след което му нанесъл удар с юмрук в лицето. През цялото време Сидеров крещял на свидетеля Колев, че е длъжен да му оказва съдействие и размахвал пред него депутатската си карта. Според приложеното по делото медицинско удостоверение на полицай Колев бил причинен травматичен оток и кръвонасядане по лицето и в областта на лявата скула.

На място пристигнала и ръководителката на граничното полицейско управление на Летище Варна Снежа Господинова, продължава описанието на ситуацията в искането на Сотир Цацаров. Опитите й да проведе разговор с Волен Сидеров били посрещнати с арогантен изблик: „Ква си ти, ма”, „Мизерна полиция, която съсипва държавата”, „Криете престъпници”, „За кого работите” и др.

В един момент Волен Сидеров грубо издърпал от ръцете на свидетелката Господинова личните карти на Бахнев и неговия баща, след което негов колега ги заснел с мобилния си телефон. После Сидеров дал знак на придружаващите го и всички вкупом напуснали терминала. При преминаването си покрай служителите на полицията Волен Сидеров за пореден път отправил хули към тях с репликата „Граничните полицаи крепите мъдурите на наркотрафикантите”. След което цялата група напуснала зоната на летището с два леки автомобила.

Волен Сидеров обвинен в рекет, арестуват го с белязани банкноти

През декември 1983 г. Волен Сидеров постъпил на работа с временен договор за два месеца в „Белмекен” към Окръжен кооперативен съюз, София. Предприятието е имало широк обхват от дейности, между които фотоуслуги за граждани и организации. По този начин станал член на бригада за фотоуслуги. Шеф му бил Димитър Казаков, който обзавел фотолаборатория у дома си, в която обработвали заснетите филмите и изкарвали снимките. Негови били фотоапаратите и цялата фотографска техника. От службата им предоставяли само материалите. Освен Сидеров, към бригадата били назначени още двама, сред които и Емил Панайотов, станал свидетел на разигралия се по-нататък конфликт. Шефът им Казаков разяснил, че бригадата е на собствена икономическа сметка и ако си изпълнява нормата, или плана, както той го наричал, ще получат добро заплащане. Пратил ги да правят снимки в детски градини за фотоалбуми - с 4 броя снимки на дете и календар и др. Обяснил, че заплащането им ще зависи от броя на продадените комплекти. По норматив всеки фотограф трябвало да направи по 600 снимки на ден, но нормата била намалена на около 150 снимки дневно. И тя обаче не била изпълнявана, като средно на ден заснемали едва 16 деца. Волен Сидеров за 2 месеца и половина заснел 1070 деца. Но дал и много брак. Според сметките на бригадира той получил за работата си 575. 90лв., като му били удържани 221. 44лв. за лошо качество. Поради грешка на служите от ТРЗ на Сидеров през декември му били начислени само 244лв., които били разпределени върху всички членове на бригадата. Недоволен, Сидеров отишъл при служителката Наталия Киркова да й иска обяснение. Според него трябвало да получава по 33% от изработената продукция. Обяснили му, че не си е направил правилно изчисленията, тъй като в този 33% труд влизал не само фотографския, но и труда за допълнителните операции- като печатарски, художествено оформление и др. Според тогавашните сметки на началниците му стойността на изработен комплект снимки била 5.10лв., но от счетоводната калкулация парите за фотографския труд били по-малко. Сидеров се почувствал ощетен и предложил на своя колега Емил Панайотов да отидат при бригадира Казаков и да поискат да им плати по 1000лв. , които смятал, че трябва да получи за двата месеца работа. Той отказал да му даде тези пари. Волен го заплашил, че има връзки и няма да остава работатата така. През февруари 1984 г. напуска предприятието, но не върнал фотоапарата „Ревю Флекс” и една фотосветкавица. Наел си нова квартира на бул. „Христо Смирненски” 52-а, без да се регистрира. Започнал да се обажда по телефона на Казаков всеки ден и да му се заканва, според твърденията на бригадира. Сидеров му крещял: ”Ще те унищожа !”, „Ще ми пълзиш в краката!”. Притискал го, че е събрал компромати, които щял да използва срещу него, ако не му плати тези 1000лв. При едно от поредните си обаждания го заплашил, че ще го пребие и ще му счупи главата. Заявил категорично, че ще върне фотоапарата само срещу 1000-та лева. Тогава Казаков се оплакал в Трето РУ на МВР . От милицията го посъветвали да плати тези 1000лв., като щели предварително да запишат номерата на банкнотите. Когато Сидеров отново звъннал, Казаков му казал, че ще му даде парите. Разбрали се да се видят пред книжарницата на бул. „Скобелев” и бул. „Витоша”. Бригадирът го чакал там в колата си. Волен му донесал фотоапарата и папка с „изобличителни” материали, в замяна на което получил 1000-та лева в бял плик. На излизане от автомобила, обаче бил задържан от служители на МВР, които му бил направели обиск пред свидетели. Открили у него плика с парите, номерата на банкнотите съвпаднали с предварително описаните. При разпита Сидеров си направил признанания, че изнудвал Казаков. После се отказал от самопризнанията си, като казал, че бил заплашван от милиционерите. Отрекъл да се е заканвал на Казаков, а парите искал, тъй като бил ощетен. От показанията на свидетели, разследващите установяват, че в действителност Волен Сидеров е „осъществил престъпния състав на престъплението изнудване, а и обсебване, като се разпоредил с чужда движима вещ противозаконно.” Следователят Тодоров , в духа на онова време, е написал: „ Причините, довели до извършване на престъпното деяние, са липса на правосъзнание, стремеж към лек и бърз начин за облагодетелстване, слаби морално-волеви задръжки.” По-нататък той вече е по-конкретен: „Като се има предвид фактологията и събраните по делото писмени и гласни доказателства, е видно, че обвиняемият Волен Сидеров на 15 03 1984г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, употребил заплашване и принудил Димитър Казаков да му предаде 1000лв., противно на волята му, с което му причинил значителна имотна вреда- престъпление по чл.264,ал. ІІ от НК. През м. Февруари 1984г. противозаконно е присвои чужда движима вещ- фотосветкавица, собственост на Казаков, на стойност 24лв.- престъпление по чл.258,ал. ІІІ от НК. Предвид гореизложеното и на основание чл.221 от НПК, постанових: Приключено изпращам на Софийска районна прокуратура следствено дело №97/84 срещу Волен Сидеров с мнение за съд по чл. 264,ал.ІІ и чл. 258, ал.ІІІ от НК.” Обвиняемото лице- Волен Николов Сидеров, ул. „Златна врата”№1, вх.Г,ет.VІ,ап. 59. Получил и мярка за неотклонение „парична гаранция” от 200лв. Волен ги внесал. Отгоре му сложили и 7 лв. за разноски по делото- внесена. Разноски по делото 7 лв., както 1024 лв. нанесени и платени щети.

В описания случай се поражда една аналогия с днешно време, от която се появяват сериозни съмнения „чист ли му е косъмът на днешния лидер на „Атака”. Още не е ясно как Сидеров изненадващо се размина с осъдителна присъда при делото му за лъжествителстване.

сайта се редактира 

Кое е по-добро ? Кое е по-лошо ? Кое е най-правилно ?

Кое е по-добро ? Кое е по-лошо ? Кое е най-правилно ?

Това правителство е пагобно за БГ , това правителство не е експертно , това правителство е опорочено още в зародиша си ! След тези скандални назначения нямат място в парламента , и това е само началото , проба - грешка . Това ли според Вас ще оправи държавата? Някой избор да не е дискриминиран? За какъв реваншизъм говорите , та те са една и съща измет , само че ГЕРБ намери правилния изход за премахване на мошениците и крадците . Първанов, макар и в сянка, много добре подсказва, че не може партия с мандат да управлява и да съставя правителство, на изборите да спечели 5-6% от младите гласоподаватели. НАПАДКИТЕ СА НАСОЧЕНИ ПРОТИВ ПОРЕДНОТО ОТКРОВЕНО ОЛИГАРХИЧНО И МАФИОТСКО КОМУНИСТИЧЕСКО ПРАВИТЕЛСТВОТО, КОЕТО НАПУК НА ВСИЧКИ ЗДРАВОМИСЛЕЩИ НЕ ПОДАВА ОСТАВКА, В СИТУАЦИЯ НА НАПЪЛНО БЛОКИРАН ПАРЛАМЕНТ, КОЙТО НЕ ФУНКЦИОНИРА И ВЪРВИ КЪМ САМОРАЗПУСКАНЕ...

Едно време, ако е текло без да си мръднеш пръста , само защото си син на еди кой си , сега не е така , Вие на това викате статукво . ГЕРБ не бяха статукво , а партия с идеология , макар и толкова яростно да се опитваха всички да ги опорочат.

Колкото по бързо падне това правителство , толкова по бързо ще се върнем в правовия път към успеха.

Успех и на Вас ГЕРБ, защото Вие знаете как да се борите с проблемите на България!

Съдете по делата. Не съдете с аргументите на мафията, които Ви се тикат в главите от медиите на същата тази мафия.

Анализирайте. Например;

Може ли българско правителство да оцелее в следната ситуация:

- отказва на Русия да и подари 12 милиарда евро за ненужна АЕЦ;

- затваря кранчето на енергийната мафия;

- издърпва 60% от оборотните капитали на банката на руската мафия;

- осмелява се да елиминира влиянието на ДС в спецслужбите;

- разследва мафиотските русо-сръбско-БКПстки структури;

- посяга на крепостта на руско-комунистическата олигархия - съдебната система;

- спира участието си в руски енергийни проекти и се включва в други такива;

- опитва се да постигне енергийна независимост с шистов газ и с разработка на български газови находища;

- атакува ДС/КГБ агентурата по всички линии;

- опъва се на сръбската мафия в България и на агентурата и в Македония;

- застава на страната на Германия и на проевропейски позиции;

- отказва на американците разработката и експлоатацията на залежите от шистов газ;

- отказва на израело-американците да обвини открито Хизбула за атентата в Бургаз;

- получава достъп до 14 милиарда евро - свежи пари, които мафията иска да открадне.

Изводът е, че ГЕРБ е свален с брутална руска намеса и тихо американо-израелско съгласие. Германия не може да се противопостави сама на двете суперсили, защото няма силна агентура в България, а само политически и икономически лостове, като еврофондовете. С тях Германия може да свали всяко правителство защото е единствената която ДАВА пари. Другите само искат да ВЗЕМАТ пари.

Сега остава да следим за действията на тройката руски партии. До сега те изпълняват руските заръки и поръчките на БГ мафията.

Пушенето е само проява на простотия, но и зад това стоят собствениците на цигарените фабрики/руснаци/ и търговците на цигари/БГ цигарената мафия/.

ГЕРБ- НИЕ СМЕ С ТЕБ!!!

ВСИЧКО Е ВЕЧЕ В НАШИ РЪЦЕ, КАКТО И ДЪРЖАВАТА, ЗАЩОТО ТЯ НЕ САМО СЕ СЪСТОИ ОТ УПРАВЛЯВАЩИ, НО И ОТ ГРАЖДАНИ!!! ЗАТОВА НЕКА ВСИЧКИ УТРЕ ДА СЕ ОПЪЛЧИМ СРЕЩУ УПРАВЛЕНИЕТО НА БСП, АТАКА И ДПС!!!

Няма мирна демокрация. Демокрация без кръв е унищожаване на бедния Българин!

Какво ще правим за напред с тези комунисти, трябва да се борим, защото зимата ни чака Глад!!!

Българинът го очаква най-големия глад след 1997 г. Зимата вече ни очаква, а с нея и глада, тогава ще е късно, ако сега не се вдигнем всички това правителство на КОМУНИСТИ, НАЦИСТИ и ДПС, ще ни превърнат в Абуригей. Днес започваме да се вдигаме на БУНТ и запомнете Демокрация без КРЪВ няма. Гладът чука на вратите на нашите деца, братя, сестри ,майки, бащи и най- милите ни деди!!! НАПРЕД ЗА ПОБЕДАТА В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ!!!

Българино, стани и тези премахни, и това разпространи ако искате да стане промяната в България!!!

Целта на тези протести е да премахне управлението на олигарсите, както и да се контролира от „ Народния орган”, включващ в него представители от всички браншове, които ще бъдат избирани от народа по метода ОТ ДОЛУ НА ГОРЕ! Това ще рече, че ще се избере човек от най- ниското стъпало в този бранш и ще предостави свой представител на регионално ниво, които заедно с другите представители от останалите региони ще изберат основен говорител. Той ще изразява мнението на всички региони, техните проблеми, желания и бъдещи проекти, както и ще следи за правилното изпълнение на задачите поставени от народа. По- удачно е изразителя на волята на „ Народната власт” да бъде ограничена само до едно лице- президентска република, която няма да размива властта и отговорността между няколко стотина индивида, а ще се носи персонално от един човек и неговите направляващи съветници от „Народната власт” . 
ТОВА БЪЛГАРИ Е ЦЕЛТА НА СЕГАШНИТЕ  ПРОТЕСТИ.  ВЪПРЕКИ , ЧЕ МНОГО ОТ ВАС НЕ ГО ОСЪЗНАВАТ, ЦЕЛТА НИ Е ЕДНА: - ПРОМЯНА НА ПОЛИТИКО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА !!! ПРОМЯНА , КОЯТО ТРЯБВА ДА СПРЕ 23 - ГОДИШНИЯ ПОЛИТИКО-БАНКЕРСКИ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИТЕ , ПРОМЯНА КОЯТО ТРЯБВА ДА ВЪРНЕ ВЛАСТТА В РЪЦЕТЕ НА НАРОДА ! ! ! ТОВА Е КРАИНАТА ЦЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ - ДА ПРОМЕНИМ СИСТЕМАТА В ПОЛЗА НА ДЕЦАТА СИ... АКО СЕГА НЕ УСПЕЕМ ,  УТРЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕМ..... !!!! СПАСЕТЕ ДЕЦАТА  СИ !!!

ДА СЕ АТАКУВА СОБСТВЕНОСТТА НА ОЛИГАРХИЯТА!!!

ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН ВАЛУТНИЯТ БОРД БЪЛГАРИЯ?

Препубликувам тази статия от сайта на проф. Ангел Димов

Въведеният през лятото на 1997 г. у нас валутен борд (паричен съвет) е инструмент на собствениците на дванадесетте банки на Федералния резерв на САЩ и на контролираните от него финансови институции, като Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Практиката показва, че чрез този борд в нашата страна се упражнява отвъдокеанската банкерска власт и се осигурява „финансова стабилност” и комфорт наобсебилите българските пари чуждестранни банки.

При въвеждането на валутният борд максимално са ограничени основните функции на Българската народна банка (БНБ). С отделен закон на нея е отнето изконното право да извършва кредитиране и инвестиране и да подпомага изпълнението на икономическата политика на правителството. Българският лев е привързан към германската марка, а по-късно – към еврото. В зависимост от размера на валутните резерви у нас се определя и количеството на пусканите в обръщение пари.

Така българската държава е оставена по същество без собствена централна банка. Поставена е в пълна зависимост от Федералния резерв на САЩ, Световната банка и МВФ. Предимно от тези отвъдокеански финансови институции могат да се предоставят на страната заеми (с високи лихви). Практически българските държавни органи не могат да вземат нисколихвени кредити (например от Китай и Русия) и съобразно народните интереси да регулират и направляват протичащия в национален мащаб единен възпроизводствен процес (финансиране, производство, търговия).

Местните власти разпределят (под надзора на „мисиите” на МВФ) само оскъдните бюджетни ресурси и организират усвояването на полагащи се на страната парични суми от фондове на ЕС. Осигуряват работни заплати на държавната администрация и поддържат социалния мир, включително и като продават на чужденци всички български банки, заводи, имоти и земи.

Лишена от своя централна банка, българската държава не може да води собствена парична, а следователно и инвестиционна, иновационна, индустриална и аграрна политика. Например, размерът на субсидиите, които понастоящем българската държава ежегодно предоставя на отделните земеделски производители е многократно (5-10 пъти ) по-малък от този на западноевропейските държави (такава разлика в отпусканите национални селскостопански субсидии ще има, докато у нас бъде поддържан режима на валутен борд и продължи процеса на деиндустриализация на националната икономика).

Валутният борд се използва за васализация на българската държава.При този режим се отнема правото на местните власти да водят самостоятелна парична и фискална политика. Налага се тотален контрол върху основни политически партии, печатни и електронни медии. Управлението на главните министерства и на финансовите институции се поверява предимно на лица, посочвани от Световната банка и „неправителствената” организация „Отворено общество”.

Неоколонизацията на българската държава се извършва и като се насажда заблудата, че нейният фалит се предотвратява главно с помощта на валутният борд. Въвеждането му се представя за антикризисна мярка, чието предназначение е да предпазва обществото от хиперинфлация и други монетарни явления. Същевременно се всява страх, че при евентуална отмяна на валутният борд ще настъпи катастрофално обезценяване на българския лев и много български граждани ще загубят спестените си парични ресурси. Твърди се, че без този борд у нас наличните пари щели да бъдат присвоени от корумпирани местни политици.

Много хора сляпо вярват в това изопачено представяне на истината за валутния борд. То буквално се възприема от съвременници и жертви на преживяните през 90-те години на ХХ век у нас ужасни парични кризи и инфлационни събития. Но внимателното разглеждане на тези кризи и събития показва, че възникването им е следствие на водената отвъдокеанска неоколониална политика. Тяхната поява не е резултат на вътрешното социално-икономическо развитие.

По онова време отвъдокеанската неоколониална политика включва мерки за разрушаване на българската социалистическа държава и за разграбване на нейните богатства. В страната е установена многопартийна парламентарна република, при която властват предимно представители на местната и чуждестранната финансова и търговска буржоазия. Създадени са стотици частни фирми за „търговия” и „обслужване” на държавните предприятия и за приватизация на техните печалби. Под лозунгите за „демократизация” и „либерализация” на обществените отношения преднамерено е разрушена и дестабилизирана социалистическата финансова система.

Тогава е приет закона за отделяне на Българската народна банка от изпълнителната държавна власт. По силата на този закон БНБ е поставена под формалния контрол на Народното събрание, но фактически се ръководи от Федералния резерв на САЩ и МВФ.

Българското национално богатство се присвоява и посредством прекомерно повишаване на лихвения процент. През м. януари 1991 г., когато министър на финансите е Иван Костов с правителствено решение лихвеният процент е повишен от 2% на над 36%. През есента на 1996 г. в БНБ (по „препоръка” на експерти на МВФ) този процент е определен на над 360%. Такова ниво на лихвата едва ли е имало в човешката история.

Впрочем лихвата е част от печалбата, която кредитополучателите са длъжни да заделят за изплащане на получени банкови и други лихварски кредити. Когато величината на тази лихва е равна или по-голяма от общия размер на получаваната печалба, настъпва фирмен и ипотечен банкрут.

След прекомерното повишаване на лихвения процент у нас за кратко време е съсипано мащабното социалистическо промишлено и селскостопанско производство. Изкуствено е поддържан нисък валутния курс на американския долар и са улеснени продажбите на западни стоки на нашия пазар.

Обикновено банкери и финансови „теоретици” твърдят, че повишаването на лихвата се прави за обуздаване на инфлацията. Но науката отдавна е разкрила липсата на пряка връзка между лихвения процент и инфлацията. Такава връзка има между лихвата и валутният курс на лева към чуждестранните валути. Например когато лихвата по левовите депозити е по-висока от тази на долара и другите валути по правило се засилва търсенето на лева и се повишава неговият курс.

През периода 1990-1995 г. в малка България са създадени над седемдесет частни банки. Уставният им капитал е съставен чрез вземане на невъзвращаеми кредити от БНБ, държавни стопански обединения и други принадлежащи на държавата организации. Собствениците на новосъздадените частни банки източват ресурси от държавните предприятия и институции, като им предоставят високо лихвени кредити. Под формата на кредитиране те прехвърлят част от заграбените държавни пари в свои търговски фирми и компании.

При прилагането на тази неолиберална и грабителска политика в страната се развихря шокова инфлация. След поредното посещение (началото на м. септември 1996 г.) на тогавашния председател на БНБ в САЩ и последвалото го повишаване на лихвата на над 300% само за няколко месеца българският лев (тогава неденоминиран) е обезценен неколкократно и от 140 лева за долар към края на годината се обменя по 480 лева за долар. Повечето български банки изпадат в несъстоятелност.

После в страната протичат редица политически събития: приета е оставката на социалистическото правителство на Жан Виденов (на 28 декември 1996 г.); извършен е погром над парламента (10 януари 1997 г.); наложено е улично управление на държавата от местни и чуждестранни лица, които се борят за власт и оплячкосване на държавните и общинските банки, предприятия, имоти и земи (за тези цели през месеците януари и февруари почти ежедневно са провеждани митинги и концерти на столичния площад „Александър Невски”).

При царящото безвластие и уличен диктат в страната шоковата инфлация нанася огромни щети на обществото. Между 10 януари и 4 февруари 1997 г. (денят, в който е върнат мандата за създаване на второ социалистическо правителство) един долар е обменян за 600-1000 лева, а през периода 4 – 12 февруари (когато е назначен служебен правителствен кабинет), левът е обезценен трикратно и обмяната му за един долар достига близо три хиляди лева. Настъпва драстичен спад на реалните работни заплати и пенсии. В доларово изражение средната месечна пенсия възлиза на едва няколко долара.

Тази изкуствено предизвикана шокова инфлация у нас е сравнително краткотрайна, но поражда страх и обърканост в обществото. При нея са обезценени взетите от държавата огромни кредити (от „кредитните милионери”) и същевременно са стопени възлизащите на 25 млрд. щатски долара спестявания на широките народни маси.

Разгорялата се през м. януари и февруари 1997 г. в нашата страна политическа и стопанска криза е използвана за въвеждане на колониален валутен борд. Този акт е извършен по „съвети” напредставители на отвъдокеанската олигархия и с методическата помощ на американския професор  Стив Ханке. Бордът е въведен през лятото на 1997 г., т.е. след като държавната власт в страната е овладяна от представители на местната и чуждестранната финансова олигархия, а раздухваната шокова инфлация е затихнала (още към края на м. февруари). Този факт потвърждава тезата, че у нас бордът е установен не заради наличие на „хиперинфлация”, а за да бъде използван, като неоколониален финансов инструмент за васализация на българската държава и за нейното присъединяване към ръководените от САЩ евроатлантически алианси, за разпродаване на българските земеделски земи и за заселването им с чужденци от държави, извън Европейския съюз (ЕС).

Много факти показват, че валутният борд се използва за принудително разпродаване на местните банки, заводи и земи на чужденци. При неговия режим държавата изпитва хроничен паричен дефицит, който се покрива чрез разпродаване на държавно имущество. Освен това начело на държавата се поставят марионетни правителства, които удовлетворяват предимно чуждестранни интереси. Например през 2005 г., когато министър-председател на нашата страна е бившият български цар Симеон Сакскобургготски, шефът на американската търговска камара в гр.София Кенет Лефковец е изпратил до Народното събрание писмо, в което се настоява да бъде променена Конституцията на Република България и да бъде разрешено на чужденци от държави, извън ЕС да придобиват собственост върху български земеделски земи (това писмо разкрива колко далече е стигнала бордовата колонизация на българската държава и реалната опасност от чуждестранно завладяване на нейните земи с книжни щатски долари).

Изглежда валутният борд у нас ще се поддържа, докато бъде постигната главната неоколониална цел – да бъдат изкупени колкото може повече български земи от чуждестранни фондове и фирми. Изкупените земи сигурно ще бъдат спекулативно препродавани и заселвани с чуждестранни граждани от държави, извън ЕС. Очаква се това да става след 2014 г., когато изтича договорения при присъединяването на България към Евросъюза седемгодишен мораториум за продажба на наши земеделски площи на чужденци. Щом се изпълни тази задача и се „узаконят” новите чуждестранни господари на българските земи, валутният борд ще стане излишен и премахнат (подобно на някогашната българска редакция на американското радио „Свободна Европа”).

Валутният борд е банков ярем, с който се държи в подчинение българската нация и държава. При неговия режим местните правителства са напълно подвластни на чуждестранни банкери и „инвеститори”, а също и на чужди военни командири и шефове на разузнавателни служби.

Чуждестранни банки държат над 90% от намиращите се в обръщение местни парични ресурси, поддържат висока (над 10%) лихва и ежегодно извличат по няколко милиарда евро печалби. При положение, че бъде премахнат валутният борд и се възстановят функциите на БНБ, тези и още много пари ще остават в границите на българската държава.

След като е прекратена банковата дейност на БНБ, нашият паричен пазар изцяло е монополизиран от разположените на наша територия филиали на чуждестранни банки. През тях преминават парите на повечето български държавни институции (Здравна каса, Национален осигурителен институт, министерства и т.н.), включително и на органите, свързани с фондовете на ЕС.

Лихвите по заемите на чуждестранните банки (гръцки, американски, италиански, австрийски и т.н.) у нас са неколкократно по-високи от тези в техните страни. Иначе собствениците им няма да имат интерес да изнасят парични капитали в нашата страна. Изглежда тази проста истина е непонятна за някои сегашни български депутати и държавници, които с присъщото им притворство и фарисейство се правят на загрижени за изпадналите в неплатежоспособност стотици хиляди представители на нашия дребен и среден бизнес. Тези политици залъгват доверчивите избиратели, че могат (включително и чрез председателя на БНБ) да заставят управителите на местните филиали на чуждестранни банки да намалят високите лихви до нивото им в западните страни.

Засега всеки разположен на наша територия филиал на чуждестранна банка следва политиката на правителството на неговата държава. С лихвени и други банкови средства се подпомага икономическата инвазия на нейните фирми и компании и се ограничава развитието на конкурентни национални производства в нашата страна.

Напоследък в масовия печат се появи информация, че само през последната година (м.август 2009 г.- м.август 2010 г.) намиращите се на наша територия чуждестранни банки са събрали от лихви по кредити на местни физически лица над 1 млрд. евро. Дефицитът в държавния бюджет е превишил 1,5 млрд. евро. В Националния осигурителен институт (НОИ) не са постъпили над 500 млн. евро от осигурителните вноски. Сигурно повечето от трудещите се приоритетно са изплатили кредитни дългове към банки, за да избягнат наказателни санкции (вкючително отнемане на ипотекирани жилища).

Очевидно при режим на валутен борд се налагат високи лихви, които са двойно и дори тройно по-високи от тези в западните държави. А това оскъпява произвежданите у нас стоки и ги прави неконкурентноспособни на западните пазари.

Засега в нашата страна лихвите могат да бъдат намалени главно чрез отмяна на валутния борд и възстановяване правото на БНБ да извършва кредитни операции (в т.ч. да отпуска нисколихвени кредити). С такива антикризисни мерки в българската държава би могло да бъде ограничена и абсолютната банкерска власт.

При режима на валутен борд в нашата страна се създават политически и икономически предпоставки за ликвидация на българското национално производство. Развитието на това производство все повече се потиска от господстващите у нас чуждестранни банкери. А с неговото маргинализиране в единния възпроизводствен процес у нас непрестанно се генерира безработица и се влошава живота на мнозинството от народа. Милиони български граждани се принуждават да емигрират в чужбина и да продават родните земи на чужденци от държави, извън ЕС.

Например през последните години крайно обеднели земевладелци продават своите ниви на американо-израелски „инвестиционни” фондове и компании, които вече са придобили собственост върху близо 1 млн. дка български земеделски земи. В един от тези фондове основен акционер е фалиралата по време на глобалната капиталистическа криза американска банка „Мерил Линч”.

След въвеждането на валутният борд у нас отчитаният икономически растеж е „кух”. В национален мащаб почти няма прираст на местното производство.

Например в сравнение с периода преди въвеждането на борда производството на месо, зеленчуци и плодове е съкратено наполовина. В нашата страна почти няма и стопанско развитие.

До избухването (2008 г.) на глобалната капиталистическа криза увеличаването на брутният вътрешен продукт в страната е постигано главно в резултат на продажби на имоти и земи на чужденци. Тези продажби и гешефти обслужват чуждестранни геополитически интереси и облагодетелстват малцина местни лица и мафиотски прослойки. Постепенно лишават от отечество децата и внуците на мнозинството наши сънародници.

Това престъпно търгашество се отнася към политиката на „привличане на чуждестранни инвеститори”. То се насърчава от Федералния резерв на САЩ и отвъдокеански банки, които с предимство отпускат на свои фондове и на предпочитани чуждестранни компании безлихвени и нисколихвени кредити за изкупуване на български земеделски земи и за неоколонизиране на нашата държава.

Междувременно скокообразно нараства българският външен дълг. За периода 1997-2009 г. този дълг (държавен и частен) е нараснал от 10 млрд. на над 50 млрд. долара.

При режима на валутен борд се ограничават бюджетните парични ресурси и за осъществяване на научната дейност в Българската академия на науките (БАН). Смята се, че като се закрият академичните институти за обществени науки у нас няма да има кой да разкрива геополитическите планове и домогвания на отвъдокеанската финансова олигархия. Нейните високоплатени глашатаи от „неправителствената” организация „Отворено общество” и „Института за пазарна икономика” ще могат по-лесно да мамят и манипулират местното население. А от техни публикации и медиини изяви личи, че първостепенната им задача е с псевдонаука и пропаганда да способстват за предаване на българските земи в собственост на чуждестранни спекуланти и господари.

Валутният борд се използва и за изолиране на България от братска Русия. Чрез него у нас се прилага дирижирана отвън рестриктивна парична и фискална политика и се ограничава народополезното българо-руско икономическо и научно-техническо сътрудничество. Например липсата на големи държавни банки и недостига на пари затруднява участието на българската държава в строителството на съвместни енергийни обекти, като АЕЦ „Белене”, петролопровода Бургас-Александруполис и газопровода „Южен поток”. Мнозинството от ограбеното и бедстващо местно население лесно се манипулира с обещания за привличане на „чуждестранни инвестиции” на наша територия, включително и посредством разполагане на насочени срещу руските ни братя американски военни бази и системи за противоракетна отбрана (ПРО).

При режим на валутен борд и регрес в развитието на местното производство и изолиране на българските производители от традиционните им руски пазари у нас е невъзможно да се повишава жизненият стандарт на народа. Работните заплати и пенсиите стават все по-ниски от тези в другите страни-членки на ЕС. Повечето български граждани работят за физическото си оцеляване. Безработицата придобива катастрофални размери. Мизерното съществуване и липсата на работа са принудили над един милион български жители да напуснат страната и да търсят препитание в САЩ, Англия, Испания, Италия, Гърция, Кипър и други държави.

Покровителстваните от отвъдокеанската финансова олигархия политици и „експерти” у нас проявяват нетърпимост към противниците на валутния борд. Водят кампания за тяхното дискредитиране и за отстраняването им от политическия и научния живот в обществото (дори вече са успели да провалят политическата кариера на млади финансисти, които публично са изразили съмнението си относно нуждата от по-нататъшно запазване на борда).

Въвеждането и поддържането на валутният борд в нашата страна продължава да се оправдава с мотива, че само така можело да се осигурява финансова стабилност. Въпросният борд се представя, като едва ли не единствен и незаменим способ за слагане на ред в местната финансова система. Макар да е известно, че за осигуряване на национална финансова стабилност могат да бъдат използвани много по-ефикасни законодателни, административни и икономически (включително обмяна на парите) средства и начини на действие. Едва ли е случаен факта, че понастоящем от около 40 европейски държави, валутен борд има само в България (такъв борд имаше и в Естония, която от началото на 2010 г. е присъединена към еврозоната и е приела за парична единица еврото).

Валутният борд се брани със заплахата, че евентуалното му премахване ще бъде последвано от „хиперинфлация”.

Понеже е трудно да се формулират що-годе смислени доводи за икономическата полза от въпросния борд постоянно се тиражира лъжата, че евентуалното му премахване или „рухване” щяло да наруши „финансовата стабилност” в страната и да върне преживяната от м. януари и февруари 1997 г. „Жан Виденова зима” и „хиперинфлация” (старателно се прикрива фактът, че тогава министър-председателя Жан Виденов е с приета от Народното събрание оставка и че имаше шокова инфлация, а не „хиперинфлация” т.е. инфлация, която е действала една година с месечно обезценяване на лева над 100%).

Днес (в сравнение с онези години) международната и вътрешната обстановка е коренно променена. Управителите на БНБ и политиците трудно могат да намират основания за създаване на частни банки с държавни пари, за волунтаристично увеличаване на лихвения процент и на паричната маса и за засилване на инфлационния процес в страната (особено ако БНБ отново стане част от изпълнителната власт и започне да изпълнява правителствената политика).

Отвъдокеанските наместници у нас дават ултиматуми да не се „пипа” валутният борд до включването на българската държава в еврозоната и смяната на българския лев с паричната единица „евро”. Декларират, че са готови на всяка цена (дори и чрез обезлюдяване на родната земя) да изпълнят определените критерии за членство в еврозоната - балансиран държавен бюджет, ниска инфлация, малък външен дълг на държавата и т.н.

Изглежда такива указания се дават от лидери на САЩ и на отвъдокеански „неправителствени” организации, които и след глобалната капиталистическа криза прилагат политика на укрепване на олигархичната глобална власт . Гледат на приемането на България в еврозоната, като на геополитически акт, сходен на извършеното през 2007 г. присъединяване на българската държава към ЕС.

Приемането на българската държава в Евросъюза е постигнато под отвъдокеански натиск и предимно по геополитически съображения. То е извършено, след като българската икономика е разбита, омаломощена и неподготвена за равностойна и взаимноизгодна интеграция с индустриално развитите стопанства на западните държави. Това приемане е договорено при крайно неблагоприятни за българската страна условия. Например централните органи на ЕС са определили на българската държава твърде малки квоти за производство на мляко, плодове, зеленчуци и други жизнено важни продукти. С икономически и административни методи и подходи, евросъюзните ръководни органи принуждават нашите земеделски стопани да отглеждат предимно нискодоходни култури, като жито, слънчоглед и рапица (включително за биогорива), въпреки че природните дадености в нашата страна са благоприятни за специализирано развитие на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството и други доходоносни селскостопански дейности.

Засега е трудно да бъде извършено политическо включване на България в еврозоната. След глобалната капиталистическа криза американската икономика е свита с около една трета, броят на безработните в страната превишава 14 млн. души, а десетки милиони семейства са заставени да напуснат ипотекираните си жилища.

Глобалната капиталистическа криза обхвана и страните от еврозоната. В редица от тях (Гърция, Испания, Португалия) възникват фискални, дългови, и монетарни проблеми, които стават задържащ фактор за нейното по-нататъшно разширяване. Във връзка с това правителствата на държавите от еврозоната са приели съвместни мерки за стабилизиране на обезценяващото се евро. Създаден е общ фонд за кредитиране на намиращи се в еврозоната страни, които изпадат в тежко финансово състояние.

Но в реализацията на посочения пакет от мерки отново е включенвездесъщият Федерален резерв на САЩ. Предвидено е между него и Европейската централна банка да бъдат открити разменни, суапови кредитни линии (swap line) съответно в долари и евро (за обслужване на търсенето на американска валута от европейски търговски банки). При такива суапови линии банката, получила кредит поема задължението след изтичане на кредитния срок да изкупи обратно своята валута. Въпросните суапови линии ще бъдат използвани за изкупуване на обезценени акции и държавни облигации и за извличане на баснословни печалби. Сигурно ще послужат и за укрепване и разширяване на глобалната власт на собствениците и ръководителите на Федералния резерв на САЩ.

Понастоящем отвъдокеански и западноевропейски банкери (включително от Германия и Франция) се опасяват, че могат да загубят своите капитали, изнесени в Гърция. Вероятно се чувстват и измамени от гръцките власти, които са успели да ползват банкови кредити и за повишаване на жизнения стандарт на повечето свои сънародници.

Въпросните банкери изискват от гръцката държава да им върне дълговете (възлизащи на стотици милиарди евро) чрез вземане на нови заробващи заеми от МВФ и орязване на заплатите и пенсиите на милиони трудови хора. За връщане на държавния дълг на Гърция към западни банки, държавите от еврозоната са постигнали договореност през следващите три години да бъдат отпуснати на гръцката страна нови заеми в размер на 110 млрд. евро (от Европейската банка за възстановяване и развитие – 80 млрд. евро и от МВФ – 30 млрд.евро).

В нашата страна прилаганата отвъдокеанска пагубна политика се оправдава и с „гръцката криза”. Изтъква се, че с оглед да бъде избягнат „гръцкият сценарий” в българската държава трябвало да се поддържа режимът на колониален валутен борд и да се намаляват бюджетните разходи, включително чрез масово съкращаване на държавни служители.

През последните години в единадесет милионна Гърция годишният брутен вътрешен продукт възлиза на над 300 млрд. евро или близо десет пъти повече от този, получаван у нас. Гръцките власти могат по-лесно да мобилизират националните производителни сили и успешно да способстват за преодоляване на икономическата криза, тъй като делът на държавния сектор в Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната продължава да е над 40%. В структурата на този продукт сравнително най-голям е делът на туризма (около 15%), следван от корабостроенето и корабните превози, хранително-вкусовата и текстилната индустрия и т.н.

В гръцката страна средната работна заплата е около три-пет пъти по-висока от тази, получавана на наша територия. Освен това на гръцките граждани, работещи в държавните структури ежегодно са изплащани тринадесета и четиринадесета месечна заплата.

При режим на валутен борд в нашата страна, размерите на работните заплати и на пенсиите са свити до екзистенц-минимума т.е. дотолкова, доколкото да може физически да се преживява. По-нататъшното им намаляване означава да се премине от скрит към открит геноцид на повечето българи, населяващи нашите земи. А тава сигурно ще предизвика социални сблъсъци, при които могат да пострадат и натрупалите големи богатства чуждестранни банкери. Вероятно и поради тези опасения валутният борд се пази с плашилото, наричано „гръцки сценарий”.

Изложените факти и аргументи доказват, че българският народ трябва да престане да влачи затриващият го хомот на валутният борд и безболезнено да се освободи от него чрез реализация на законови, монетарни, организационни и дипломатически мерки. С отмяната на валутният борд в нашата държава ще се открият възможности за възстановяване на нейната независимост, за стимулиране развитието на националната икономика и за осигуряване на всенародно благосъстояние.