Вирусът "Лидеров" е грешка в системата!
Вирусът "Лидеров" държи в напрежение имунната система на
българското общество.
Прокурорът Цацаров трябва да премахне този вирус който върлува в България. Този
Вирус нахлува всяка сутрин в главите ни,
докато си пием кафето. Вирусът "Лидеров" държи в напрежение имунната
система на българското общество. Зависимостта на БСП и ДПС от „Атака“ е въпрос
на проста аритметика - двете партии имат общо 120 депутати (на практика 119,
защото Делян Пеевски не ходи на работа). За да бъде подкрепено правителството,
те имаха нужда от 121 гласа. Получиха ги. За да приемат каквото и да е решение
в парламента, те имат нужда от кворум - т.е. 121 регистрирани депутати.
Получават го. Лидерът на "Атака" Болен Лидеров не се е ползва с
имунитет по време на предизвикания от него скандал. "Политиците са стадо
грухтящи прасета и безчувствени топки лой", каза „Вирусът” Лидеров при
първото си изказване от трибуната на парламента през лятото на 2005 година.
Тогава останалите депутати бяха втрещени, защото до онзи момент никой не си
беше позволявал да им говори така. Днес обаче подобна реплика не би направила
впечатление, защото грубостта и агресията станаха част от пейзажа на БСП и ДПС.Прокурорът
Цацаров трябва да премахне този Вирус който върлува в България!
Вирусът "Сидеров" държи в
напрежение имунната система на българското общество
За осем години и половина в българския парламент „Вирусът” на "Атака" Болен Лидеров попадна в Народното събрание със своите заразителни "подвизи".
1 -Предвождан от него група нападна молещи се мюсюлмани пред софийската джамия Баня баши
2 - Самият Вирус нарече известна актриса "проститутка"
3 - Изкърти бравата на вратата на Министерския съвет
4 - Крещя на президента и провали заседание на Съвета по национална сигурност
5 –Вирусът се появи с полицейска палка в сградата на парламента
6 - Вирусът се разхожда се въоръжен по улиците в София
7 – Вирусът с преследва и заплашва всеки несимпатичен му журналист
8 – Вирусът с заразените му депутатите нахлуха и в трите национални телевизии
9 –В компанията му замерва с тапи сервитьори в Брюксел
10 – Вирусът Болен е обграден от мутри, притиска за извинение когото си избере, използва думи, от които всеки друг би се срамувал
11 - Болен посяга на стюардесите на борда на самолет на "Луфтханза"
12 -Болен вдигна скандал на френски дипломат, удари в лицето полицай във Варна.
Прокуратурата трябва веднага да се
задейства. Формалното обяснение е, че Вирусът има имунитет. Нечути останаха
обясненията на юристи, че един от текстовете в Наказателния кодекс срещу
подобни зарази на Вирусът предвижда до 6 години лишаване от свобода, което
формално надхвърля границите на депутатския имунитет - той е само за
престъпления, които предвиждат до 5 години наказание. Със сигурност си спомняте и една
друга срамна изява на Вирусът. Тя се случи през 2010-та, когато „Вирусът” на
жадните за рейтинг медии успя да забърка истински международен скандал, след
като обвини от екрана държавата Израел, че поддържала връзки със съмнителна
фигура от българския престъпен свят. Резултатът: израелското посолство в София
нарече Вирусът на „Атака”, който е доказал своите „расистки, антисемитски и
антиизраелски нагласи”, и изрази съжаление, че страна като България има Вирус
на партия и член на парламента фигура като Болен Лидеров.А помните ли как през същата година
неуморният „Вирус” прогони от площад „Св. Александър Невски” екип на Турската
обществена телевизия, която искаше да покаже в пряко предаване
забележителностите на София? Само месец след тази проява, издокаран в черна
тениска с надпис „Не на Турция в ЕС!”, Вирусът на „Атака” крещя от
парламентарната трибуна по адрес на турците, което накара депутатите от ДПС да
поискат от тогавашния премиер Борисов „да се разграничи от политическите
изстъпления на Сидеров”. Вирусът което е още по-впечатляващо - призна
чистосърдечно, че е мислел същото още в началото на 90-те години в качеството
си на главен редактор на вестник ”Демокрация”. Болен говори срещу тези “глупости”
като Брюксел, Европейския съюз,
Европейската комисия, срещу Турция, срещу циганите, срещу НАТО, срещу чуждите
посолства и чуждите фактори. И срещу евреите, разбира се. (На евреите Болен
посвети две книги, които се опитват да внушат, че “от две хиляди години насам
светът върви към морална деградация и физическо разрушение, тласкан от
сатанинските сили на юдео-масонството”.)
Из мотивите на прокуратурата за свалянето
на имунитета на Волен
В описанието на фактите, изложено в искането на главния прокурор се казва, че по време полета на „България еър” от София до Варна Сидеров е провел разговор на висок тон с една от пътничките (гражданка на Република Франция, дипломатически служител в посолството на тази страна в София). Сред пътниците е бил и свидетелят Димитър Бахнев, който разпознал Сидеров и колегите му от „Атака“ - Десислав Чуколов, Деница Гаджева и др.
При пристигането на летище Варна извозването на пътниците до летищния терминал било организирано чрез 2 автобуса. В първия от тях били Волен Сидеров и придружаващите го лица, както и свидетелят Бахнев. Докато изчаквали качването и на другите пътници в автобуса, Волен Сидеров забелязал Бахнев и без видима причина или провокация от негова страна му потърсил сметка защо го наблюдава. Отговорът на Бахнев, че намира поведението на депутата в самолета за просташко, ожесточила Сидеров и отключила у него словесна и физическа агресия. Той тръгнал към Димитър Бахнев като крещял, че ще го съди за думите му, пише в искането на главния прокурор.
Действията на Сидеров били последвани от придружаващите го лица. На Бахнев бил нанесен удар по лицето и ритници по краката. Според изготвеното медицинско удостоверение, в резултат на удара по лицето на пострадалия било причинено кръвонасядане в областта на долния клепач на дясното око.
Водачите на летищните автобуси и полицаят от Гранична полиция Падалски се намесили и предотвратили конфликта. На паркинга пред летището Бахнев отново бил забелязан от Сидеров и придружаващите го лица, които веднага се спуснали към него, започнали да го блъскат и да ритат куфара му.
За да избегнат конфликт с тях, Бахнев и баща му потърсили помощ от служители на Гранична полиция – Симеонов, Иванов и Падалски, пише още в документа от Сотир Цацаров. Всички те били униформени и носели отличителни знаци на гранични полицаи. Те разпоредили Сидеров да се успокои и да спре с агресивните си действия, но той не се съобразил и продължил да иска полицаите да му предоставят личните данни на Бахнев. След като те отказали, Сидеров започнал да ги обижда, наричайки ги „боклуци, корумпирани мафиоти, тимаджии“.
Той изкоментирал още, че „Гранична полиция е мафия, която прикрива наркотрафиканти”, че „това е най-мръсната полиция” и др. Демонстративно размахвал депутатската си карта и твърдял, че полицейските служители са длъжни да му окажат съдействие и да арестуват Бахнев, както и да му дадат личните данни на мъжа.
Поради невъзможността да се справят със словесната и физическа агресия на Сидеров, служителите на „Гранична полиция” потърсили съдействие от прекия си ръководител и началник на ГПУ Летище Варна, от охраната на самото летище и от 03 РПУ Варна.
На летището пристигнали Петър Машев и Константин Бостанджиев от служба „Сигурност”, които също се легитимирали пред Сидеров, но без резултат. Той продължавал да ги обижда и да се опитва да удари Бахнев. Според документа през цялото време Сидеров се е държал изключително арогантно. Той продължавал да иска личните данни на Бахнев, а след получения отказ заплашил: „Щом ми се опълчваш, ще опознаеш страданието”, „Ще ви изчистя всичките”, „Смешници” и др.
Поради продължаващите опити на Волен Сидеров да удари Бахнев, полицейските служители на мястото на инцидента и колегите им от сигурността на летището се опитвали да осигурят с телата си щит между Сидеров и пострадалия. При опитите на Петър Машев да защити с тялото си Димитър Бахнев Сидеров му нанесъл няколко удара с ръка в гърдите, след което издърпал и скъсал служебния му пропуск.
В искането се описва как Машев от охраната на летището се опитал да се свърже по служебния си мобилен телефон с прекия си ръководител, за да докладва за ситуацията, но Волен Сидеров изтръгнал телефона от ръцете му и го стъпкал с крака на земята.
На сигнала за оказване на съдействие се отзовал и автопатрул на 03-то РПУ, в чийто състав бил включен и Костадин Колев. Полицейските служители били униформени и носили отличителни знаци на звеното, към което се числяли, но по настояване на Волен Сидеров устно му се легитимирали с фамилиите, званията и служебната си принадлежност. Тъй като полицаите се стараели да предотвратят всякакъв физически контакт между тях и Бахнев, и баща му, те застанали между двете групи.
Това подразнило изключително много Сидеров, като той започнал да ги дърпа за униформите, да ги блъска в ръцете и рамената. В момента, в който Костадин Колев застанал с тялото си между свидетеля Бахнев и Волен Сидеров, народният представител го блъснал в гърдите с ръка, след което му нанесъл удар с юмрук в лицето. През цялото време Сидеров крещял на свидетеля Колев, че е длъжен да му оказва съдействие и размахвал пред него депутатската си карта. Според приложеното по делото медицинско удостоверение на полицай Колев бил причинен травматичен оток и кръвонасядане по лицето и в областта на лявата скула.
На място пристигнала и ръководителката на граничното полицейско управление на Летище Варна Снежа Господинова, продължава описанието на ситуацията в искането на Сотир Цацаров. Опитите й да проведе разговор с Волен Сидеров били посрещнати с арогантен изблик: „Ква си ти, ма”, „Мизерна полиция, която съсипва държавата”, „Криете престъпници”, „За кого работите” и др.
В един момент Волен Сидеров грубо издърпал от ръцете на свидетелката Господинова личните карти на Бахнев и неговия баща, след което негов колега ги заснел с мобилния си телефон. После Сидеров дал знак на придружаващите го и всички вкупом напуснали терминала. При преминаването си покрай служителите на полицията Волен Сидеров за пореден път отправил хули към тях с репликата „Граничните полицаи крепите мъдурите на наркотрафикантите”. След което цялата група напуснала зоната на летището с два леки автомобила.
Волен Сидеров обвинен в рекет, арестуват го с белязани банкноти
През декември 1983 г. Волен Сидеров постъпил на работа с временен договор за два месеца в „Белмекен” към Окръжен кооперативен съюз, София. Предприятието е имало широк обхват от дейности, между които фотоуслуги за граждани и организации. По този начин станал член на бригада за фотоуслуги. Шеф му бил Димитър Казаков, който обзавел фотолаборатория у дома си, в която обработвали заснетите филмите и изкарвали снимките. Негови били фотоапаратите и цялата фотографска техника. От службата им предоставяли само материалите. Освен Сидеров, към бригадата били назначени още двама, сред които и Емил Панайотов, станал свидетел на разигралия се по-нататък конфликт. Шефът им Казаков разяснил, че бригадата е на собствена икономическа сметка и ако си изпълнява нормата, или плана, както той го наричал, ще получат добро заплащане. Пратил ги да правят снимки в детски градини за фотоалбуми - с 4 броя снимки на дете и календар и др. Обяснил, че заплащането им ще зависи от броя на продадените комплекти. По норматив всеки фотограф трябвало да направи по 600 снимки на ден, но нормата била намалена на около 150 снимки дневно. И тя обаче не била изпълнявана, като средно на ден заснемали едва 16 деца. Волен Сидеров за 2 месеца и половина заснел 1070 деца. Но дал и много брак. Според сметките на бригадира той получил за работата си 575. 90лв., като му били удържани 221. 44лв. за лошо качество. Поради грешка на служите от ТРЗ на Сидеров през декември му били начислени само 244лв., които били разпределени върху всички членове на бригадата. Недоволен, Сидеров отишъл при служителката Наталия Киркова да й иска обяснение. Според него трябвало да получава по 33% от изработената продукция. Обяснили му, че не си е направил правилно изчисленията, тъй като в този 33% труд влизал не само фотографския, но и труда за допълнителните операции- като печатарски, художествено оформление и др. Според тогавашните сметки на началниците му стойността на изработен комплект снимки била 5.10лв., но от счетоводната калкулация парите за фотографския труд били по-малко. Сидеров се почувствал ощетен и предложил на своя колега Емил Панайотов да отидат при бригадира Казаков и да поискат да им плати по 1000лв. , които смятал, че трябва да получи за двата месеца работа. Той отказал да му даде тези пари. Волен го заплашил, че има връзки и няма да остава работатата така. През февруари 1984 г. напуска предприятието, но не върнал фотоапарата „Ревю Флекс” и една фотосветкавица. Наел си нова квартира на бул. „Христо Смирненски” 52-а, без да се регистрира. Започнал да се обажда по телефона на Казаков всеки ден и да му се заканва, според твърденията на бригадира. Сидеров му крещял: ”Ще те унищожа !”, „Ще ми пълзиш в краката!”. Притискал го, че е събрал компромати, които щял да използва срещу него, ако не му плати тези 1000лв. При едно от поредните си обаждания го заплашил, че ще го пребие и ще му счупи главата. Заявил категорично, че ще върне фотоапарата само срещу 1000-та лева. Тогава Казаков се оплакал в Трето РУ на МВР . От милицията го посъветвали да плати тези 1000лв., като щели предварително да запишат номерата на банкнотите. Когато Сидеров отново звъннал, Казаков му казал, че ще му даде парите. Разбрали се да се видят пред книжарницата на бул. „Скобелев” и бул. „Витоша”. Бригадирът го чакал там в колата си. Волен му донесал фотоапарата и папка с „изобличителни” материали, в замяна на което получил 1000-та лева в бял плик. На излизане от автомобила, обаче бил задържан от служители на МВР, които му бил направели обиск пред свидетели. Открили у него плика с парите, номерата на банкнотите съвпаднали с предварително описаните. При разпита Сидеров си направил признанания, че изнудвал Казаков. После се отказал от самопризнанията си, като казал, че бил заплашван от милиционерите. Отрекъл да се е заканвал на Казаков, а парите искал, тъй като бил ощетен. От показанията на свидетели, разследващите установяват, че в действителност Волен Сидеров е „осъществил престъпния състав на престъплението изнудване, а и обсебване, като се разпоредил с чужда движима вещ противозаконно.” Следователят Тодоров , в духа на онова време, е написал: „ Причините, довели до извършване на престъпното деяние, са липса на правосъзнание, стремеж към лек и бърз начин за облагодетелстване, слаби морално-волеви задръжки.” По-нататък той вече е по-конкретен: „Като се има предвид фактологията и събраните по делото писмени и гласни доказателства, е видно, че обвиняемият Волен Сидеров на 15 03 1984г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, употребил заплашване и принудил Димитър Казаков да му предаде 1000лв., противно на волята му, с което му причинил значителна имотна вреда- престъпление по чл.264,ал. ІІ от НК. През м. Февруари 1984г. противозаконно е присвои чужда движима вещ- фотосветкавица, собственост на Казаков, на стойност 24лв.- престъпление по чл.258,ал. ІІІ от НК. Предвид гореизложеното и на основание чл.221 от НПК, постанових: Приключено изпращам на Софийска районна прокуратура следствено дело №97/84 срещу Волен Сидеров с мнение за съд по чл. 264,ал.ІІ и чл. 258, ал.ІІІ от НК.” Обвиняемото лице- Волен Николов Сидеров, ул. „Златна врата”№1, вх.Г,ет.VІ,ап. 59. Получил и мярка за неотклонение „парична гаранция” от 200лв. Волен ги внесал. Отгоре му сложили и 7 лв. за разноски по делото- внесена. Разноски по делото 7 лв., както 1024 лв. нанесени и платени щети.
.jpg)
В описания случай се поражда една аналогия с днешно време, от която се появяват сериозни съмнения „чист ли му е косъмът на днешния лидер на „Атака”. Още не е ясно как Сидеров изненадващо се размина с осъдителна присъда при делото му за лъжествителстване.
сайта се редактира 